12 dic 2009, 0:05

Какво направи?

1.2K 0 2

Душата си ли пусна днес навън да скита,

на воля след безбройните терзания?

Или криле разпериха мечтите ти,

след пролетния дъжд в треви уханни?

 

Очите ти ли тръгнаха в потоци в миг отприщени

надолу по пътеките на времето?

Или ръцете ти, възли разнищили,

освободени се протегнаха към мене?

 

Докосна ме, събуди ме в недрата ми,

обрече всеки миг със твойто име да наричам.

Душата ми изнесе на крилата си

и ме закле единствен тебе да обичам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сара Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...