Душата си ли пусна днес навън да скита,
на воля след безбройните терзания?
Или криле разпериха мечтите ти,
след пролетния дъжд в треви уханни?
Очите ти ли тръгнаха в потоци в миг отприщени
надолу по пътеките на времето?
Или ръцете ти, възли разнищили,
освободени се протегнаха към мене?
Докосна ме, събуди ме в недрата ми,
обрече всеки миг със твойто име да наричам.
Душата ми изнесе на крилата си
и ме закле единствен тебе да обичам.