Душата си ли пусна днес навън да скита,
на воля след безбройните терзания?
Или криле разпериха мечтите ти,
след пролетния дъжд в треви уханни?
Очите ти ли тръгнаха в потоци в миг отприщени
надолу по пътеките на времето?
Или ръцете ти, възли разнищили,
освободени се протегнаха към мене?
Докосна ме, събуди ме в недрата ми,
обрече всеки миг със твойто име да наричам.
Душата ми изнесе на крилата си
и ме закле единствен тебе да обичам.
© Сара All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
