19 mar 2025, 10:15

Какво ни носи пролетта

460 5 13

 

В прегръдките на зимата зловеща,
се гърчеше светът, от студ скован.
И в лапи безнадеждност бе заклещен,
снегът суров тежи като юрган.

 

Приветствана от слънчеви усмивки
и с нежни струни идва пролетта.
Под пръстите извира струя жива,
преобразява гледката в света.

 

От зимен сън цветята се събуждат,
разтварят чашки, пълни с аромат.
А тази красота, до крайност нужна,
преобразява тъжния ни свят.

 

Дърветата са цъфнали принцеси,
подмамват с ослепителния цвят.
Навред се чуват птичите диези,
тържествени мелодии звънят.

 

Навън е пролет, нека се превърне
в чутовен, дързък призив за света
и всякаква неправда преобърне,
да изличи и мрак, и суета.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антоанета Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...