19 мар. 2025 г., 10:15

Какво ни носи пролетта

470 5 13

 

В прегръдките на зимата зловеща,
се гърчеше светът, от студ скован.
И в лапи безнадеждност бе заклещен,
снегът суров тежи като юрган.

 

Приветствана от слънчеви усмивки
и с нежни струни идва пролетта.
Под пръстите извира струя жива,
преобразява гледката в света.

 

От зимен сън цветята се събуждат,
разтварят чашки, пълни с аромат.
А тази красота, до крайност нужна,
преобразява тъжния ни свят.

 

Дърветата са цъфнали принцеси,
подмамват с ослепителния цвят.
Навред се чуват птичите диези,
тържествени мелодии звънят.

 

Навън е пролет, нека се превърне
в чутовен, дързък призив за света
и всякаква неправда преобърне,
да изличи и мрак, и суета.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антоанета Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...