19.03.2025 г., 10:15

Какво ни носи пролетта

448 5 13

 

В прегръдките на зимата зловеща,
се гърчеше светът, от студ скован.
И в лапи безнадеждност бе заклещен,
снегът суров тежи като юрган.

 

Приветствана от слънчеви усмивки
и с нежни струни идва пролетта.
Под пръстите извира струя жива,
преобразява гледката в света.

 

От зимен сън цветята се събуждат,
разтварят чашки, пълни с аромат.
А тази красота, до крайност нужна,
преобразява тъжния ни свят.

 

Дърветата са цъфнали принцеси,
подмамват с ослепителния цвят.
Навред се чуват птичите диези,
тържествени мелодии звънят.

 

Навън е пролет, нека се превърне
в чутовен, дързък призив за света
и всякаква неправда преобърне,
да изличи и мрак, и суета.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антоанета Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...