19.03.2025 г., 10:15

Какво ни носи пролетта

476 5 13

 

В прегръдките на зимата зловеща,
се гърчеше светът, от студ скован.
И в лапи безнадеждност бе заклещен,
снегът суров тежи като юрган.

 

Приветствана от слънчеви усмивки
и с нежни струни идва пролетта.
Под пръстите извира струя жива,
преобразява гледката в света.

 

От зимен сън цветята се събуждат,
разтварят чашки, пълни с аромат.
А тази красота, до крайност нужна,
преобразява тъжния ни свят.

 

Дърветата са цъфнали принцеси,
подмамват с ослепителния цвят.
Навред се чуват птичите диези,
тържествени мелодии звънят.

 

Навън е пролет, нека се превърне
в чутовен, дързък призив за света
и всякаква неправда преобърне,
да изличи и мрак, и суета.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антоанета Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...