finaltouch (Георги Ванчев) finaltouch (Георги Ванчев)
8 291
16 jun 2010, 15:45

Какво сме без обич?

868 0 4

 

 

Какво сме без обич?

Без обич сме бедни и празни...

Без обич е пусто –

безименни нижат се дните...

Без обич във делник

превръща се всеки наш празник

и - сив,

монотонен - 

животът ни

бавно отлита...

Какво сме без обич? –

си мислим, когато изчезне...

Когато със болка

седим сред познатите вещи.

А пустата къща

е станала призрачна бездна,

погълнала всичко...

И зее самотно насреща...

Какво сме без обич?

Не знаем... Но щом я изгубим,

разбираме колко ни липсва,

когато я няма...

Тя просто отсъства

дори и когато се любим!

Без обич – любов?

Та това си е чиста измама...

 

16.06.2010

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • svetlanal (Светлана Лажова)
    svetlanal (Светлана Лажова)
    "Само един човек ти пипсва и целият свят ти изглежда пуст."

    Без обич във делник
    превръща се всеки наш празник

    Какво сме без обич?
    Не знаем... Но щом я изгубим,
    разбираме колко ни липсва,
    когато я няма...

    Без обич – любов?
    Та това си е чиста измама...

    И тук съм съгласна с всяка буквичка!!!






  • marisa72 (Мария Мирчева)
    marisa72 (Мария Мирчева)
    силно и истинско.поздрав и от мен
  • yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
    yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
    Без обич светът е безлюбовен!
    Поздрави, Жоре!
  • ВаняИ (Ваня Иванова)
    ВаняИ (Ваня Иванова)
    Много силен стих!Поздрав!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0