Какво забрави лятото: едно ветрило,
прозрачна морска сол и още
нашарено като дъга хвърчило,
блус на щурци във сенокосни нощи.
Забрави купища цветя и пеперуди,
пшеници руси, плитки на момиче,
сто светли песни, слънчеви етюди,
ливадите, в които вятър тича.
Забрави слънчогледите край пътя,
перо от птица, говор на поточе.
Забързано нанякъде запъти се
безгрижно лятото. И ми посочи ...