Какво забрави лятото
Какво забрави лятото: едно ветрило,
прозрачна морска сол и още
нашарено като дъга хвърчило,
блус на щурци във сенокосни нощи.
Забрави купища цветя и пеперуди,
пшеници руси, плитки на момиче,
сто светли песни, слънчеви етюди,
ливадите, в които вятър тича.
Забрави слънчогледите край пътя,
перо от птица, говор на поточе.
Забързано нанякъде запъти се
безгрижно лятото. И ми посочи
да пазя всичкото, забравено от него,
да вярвам и да чакам да се върне,
надвило разума и свойто его,
с горещи длани пак да ме прегърне.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
