lollita (Яна Ангелова)
52 118
24 jul 2005, 1:20

Kаквото почукало, такова се обадило 

  Poesía
2739 0 3

Яростно жестока - това ще бъда.
Ще отмъстя на всички тях,
ще се вместя в техния живот и без възмута
във очите ми ще се чете отново смях.

Със мене те се подиграха,
един след друг жестоки бяха,
сърцето ми да стъпчат те посмяха
и от любовта ми тъй безжалостно крадяха.

Подиграха се със чувствата свещени,
унижаваха и тъпкаха без жал -
от сърцето капки падаха червени
и локва правеха в онази кал...

Да, в кал затънали сме всички
калта на нашия живот,
калта на жалките игрички,
калта на страшния хомот.

Защо да може да сте вие
безмилостно жестоки с мен,
а отчаянието ми да се крие
така самотно нощ и ден.

От днес ще бъда аз коварна,
от днес ще тъпча аз,
и любовта погубена отдавна
ще заменя със страшен мраз.

Така да бъде аз реших,
докато насреща не застане
нещо чисто, ясно и красиво,
което на мястото на злото да остане.

© Яна Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • благодаря много и на двамата, както и на 2 в началото, от който и да беше, това поне доказва че все още всеки има собствено мнение
  • Аз мисля,също като теб!Има много реални мигове пренесени тук,мигове,които сме превърнали в свой живот-"нашата кал"!Поздравление
  • на мен пък ми се вижда доста смислено, като се има предвид какъв живот живеем и че всеки на всеки гледа да направи по трудно съществуването
Propuestas
: ??:??