Kаквото почукало, такова се обадило
Яростно жестока - това ще бъда.
Ще отмъстя на всички тях,
ще се вместя в техния живот и без възмута
във очите ми ще се чете отново смях.
Със мене те се подиграха,
един след друг жестоки бяха,
сърцето ми да стъпчат те посмяха
и от любовта ми тъй безжалостно крадяха.
Подиграха се със чувствата свещени,
унижаваха и тъпкаха без жал -
от сърцето капки падаха червени
и локва правеха в онази кал...
Да, в кал затънали сме всички
калта на нашия живот,
калта на жалките игрички,
калта на страшния хомот.
Защо да може да сте вие
безмилостно жестоки с мен,
а отчаянието ми да се крие
така самотно нощ и ден.
От днес ще бъда аз коварна,
от днес ще тъпча аз,
и любовта погубена отдавна
ще заменя със страшен мраз.
Така да бъде аз реших,
докато насреща не застане
нещо чисто, ясно и красиво,
което на мястото на злото да остане.
© Яна Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
благодаря много и на двамата, както и на 2 в началото, от който и да беше, това поне доказва че все още всеки има собствено мнение
-
Аз мисля,също като теб!Има много реални мигове пренесени тук,мигове,които сме превърнали в свой живот-"нашата кал"!Поздравление
-
на мен пък ми се вижда доста смислено, като се има предвид какъв живот живеем и че всеки на всеки гледа да направи по трудно съществуването
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
