diesto (Данаил Антонов) diesto (Данаил Антонов)
127 1K
17 nov 2018, 11:43

Каквото - толкова.

857 3 6

Средата на ноември. Не остана. 

На кой му пука за годината? 

Със тебе цял живот се нямахме. 

Сега са пролетни и зимите. 

Навън са малки градусите. 

Дъжд. Мъгла. 

А виното е младо и горчиво. 

Не ми се пие сам. 

Ела! 

А после - от нюансите на сивото... 

Или пък нежно? (Както дойде). 

Нали светът превърна се за двама?!... 

Макар студен и някак, безлюбовен. 

Със тебе топло винаги ми става! 

Декември иде. После - край. 

След него - отначало. Все сме ние. 

Каквото - толкова. Сега признай! 

Целува ти се, а не ти се пие... 

 

Danny Diester

16.11.2018

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0