diesto (Данаил Антонов) diesto (Данаил Антонов)
127 1K
Nov 17, 2018, 11:43 AM

Каквото - толкова.

  Poetry » Love
858 3 6

Средата на ноември. Не остана. 

На кой му пука за годината? 

Със тебе цял живот се нямахме. 

Сега са пролетни и зимите. 

Навън са малки градусите. 

Дъжд. Мъгла. 

А виното е младо и горчиво. 

Не ми се пие сам. 

Ела! 

А после - от нюансите на сивото... 

Или пък нежно? (Както дойде). 

Нали светът превърна се за двама?!... 

Макар студен и някак, безлюбовен. 

Със тебе топло винаги ми става! 

Декември иде. После - край. 

След него - отначало. Все сме ние. 

Каквото - толкова. Сега признай! 

Целува ти се, а не ти се пие... 

 

Danny Diester

16.11.2018

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0