17.11.2018 г., 11:43 ч.

Каквото - толкова. 

  Поезия » Любовна
629 3 6

Средата на ноември. Не остана. 

На кой му пука за годината? 

Със тебе цял живот се нямахме. 

Сега са пролетни и зимите. 

Навън са малки градусите. 

Дъжд. Мъгла. 

А виното е младо и горчиво. 

Не ми се пие сам. 

Ела! 

А после - от нюансите на сивото... 

Или пък нежно? (Както дойде). 

Нали светът превърна се за двама?!... 

Макар студен и някак, безлюбовен. 

Със тебе топло винаги ми става! 

Декември иде. После - край. 

След него - отначало. Все сме ние. 

Каквото - толкова. Сега признай! 

Целува ти се, а не ти се пие... 

 

Danny Diester

16.11.2018

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??