Каквото - толкова.
Средата на ноември. Не остана.
На кой му пука за годината?
Със тебе цял живот се нямахме.
Сега са пролетни и зимите.
Навън са малки градусите.
Дъжд. Мъгла.
А виното е младо и горчиво.
Не ми се пие сам.
Ела!
А после - от нюансите на сивото...
Или пък нежно? (Както дойде).
Нали светът превърна се за двама?!...
Макар студен и някак, безлюбовен.
Със тебе топло винаги ми става!
Декември иде. После - край.
След него - отначало. Все сме ние.
Каквото - толкова. Сега признай!
Целува ти се, а не ти се пие...
Danny Diester
16.11.2018
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
