17 sept 2022, 9:26

Каквото - толкова!

490 0 1

Аз неведнъж съм се прераждал, 
незрял във крехките си кости. 
Животът тъй ме заболя, че даже 
душата в тялото ми стана гостенка. 
И колко още да порасна? 
До мъдростта на мъчния поет? 
Какво, че ти макар прекрасна, 
очите правиш ми морета? 
А моите любовни Музи 
защо със клетви ме наричат? 
Нима сърдечната контузия
ме прави труден за обичане? 
От болката се пръква болка. 
"Поне" да бях велик магьосник. 
От този свят, каквото - толкова. 
На Онзи - да не дава Господ... 

 

Стихопат. 
(Danny Diester) 

19.09.2021

 


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...