17 sept 2022, 9:26

Каквото - толкова!

487 0 1

Аз неведнъж съм се прераждал, 
незрял във крехките си кости. 
Животът тъй ме заболя, че даже 
душата в тялото ми стана гостенка. 
И колко още да порасна? 
До мъдростта на мъчния поет? 
Какво, че ти макар прекрасна, 
очите правиш ми морета? 
А моите любовни Музи 
защо със клетви ме наричат? 
Нима сърдечната контузия
ме прави труден за обичане? 
От болката се пръква болка. 
"Поне" да бях велик магьосник. 
От този свят, каквото - толкова. 
На Онзи - да не дава Господ... 

 

Стихопат. 
(Danny Diester) 

19.09.2021

 


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...