Аз неведнъж съм се прераждал, 
незрял във крехките си кости. 
Животът тъй ме заболя, че даже 
душата в тялото ми стана гостенка. 
И колко още да порасна? 
До мъдростта на мъчния поет? 
Какво, че ти макар прекрасна, 
очите правиш ми морета? 
А моите любовни Музи 
защо със клетви ме наричат? 
Нима сърдечната контузия
ме прави труден за обичане? 
От болката се пръква болка. 
"Поне" да бях велик магьосник. 
От този свят, каквото - толкова. 
На Онзи - да не дава Господ... 

Стихопат. 
(Danny Diester) 

19.09.2021