Каквото - толкова!
Аз неведнъж съм се прераждал,
незрял във крехките си кости.
Животът тъй ме заболя, че даже
душата в тялото ми стана гостенка.
И колко още да порасна?
До мъдростта на мъчния поет?
Какво, че ти макар прекрасна,
очите правиш ми морета?
А моите любовни Музи
защо със клетви ме наричат?
Нима сърдечната контузия
ме прави труден за обичане?
От болката се пръква болка.
"Поне" да бях велик магьосник.
От този свят, каквото - толкова.
На Онзи - да не дава Господ...
Стихопат.
(Danny Diester)
19.09.2021
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
