diesto (Данаил Антонов) diesto (Данаил Антонов)
127 1K
Sep 17, 2022, 9:26 AM

Каквото - толкова!

  Poetry » Love
486 0 1

Аз неведнъж съм се прераждал, 
незрял във крехките си кости. 
Животът тъй ме заболя, че даже 
душата в тялото ми стана гостенка. 
И колко още да порасна? 
До мъдростта на мъчния поет? 
Какво, че ти макар прекрасна, 
очите правиш ми морета? 
А моите любовни Музи 
защо със клетви ме наричат? 
Нима сърдечната контузия
ме прави труден за обичане? 
От болката се пръква болка. 
"Поне" да бях велик магьосник. 
От този свят, каквото - толкова. 
На Онзи - да не дава Господ... 

 

Стихопат. 
(Danny Diester) 

19.09.2021

 


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0