17 сент. 2022 г., 09:26

Каквото - толкова!

488 0 1

Аз неведнъж съм се прераждал, 
незрял във крехките си кости. 
Животът тъй ме заболя, че даже 
душата в тялото ми стана гостенка. 
И колко още да порасна? 
До мъдростта на мъчния поет? 
Какво, че ти макар прекрасна, 
очите правиш ми морета? 
А моите любовни Музи 
защо със клетви ме наричат? 
Нима сърдечната контузия
ме прави труден за обичане? 
От болката се пръква болка. 
"Поне" да бях велик магьосник. 
От този свят, каквото - толкова. 
На Онзи - да не дава Господ... 

 

Стихопат. 
(Danny Diester) 

19.09.2021

 


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...