18 ene 2009, 9:25

Календарът 

  Poesía » Filosófica
403 0 2
 

Календарът ме скуби ден подир ден,

че с млечните зъби захапал съм времето

и тъй остава плешиво във мен

нещо равно и гладко, досущ като темето.

 

Но аз смуча от сокът на времето често,

без празници и без делници,

като опиум грабва ме яростно,

но ме среща не с Дулсинеи и вятърни мелници,

а ме сватосва с гротески безславно.

 

Календарът ме скуби ден подир ден,

малко детска коса ми остана.

Ако заспя ще се събудя с устни отново

на врата на времето в старата рана. 

© Росен Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??