18 ene 2009, 9:25

Календарът

544 0 2
 

Календарът ме скуби ден подир ден,

че с млечните зъби захапал съм времето

и тъй остава плешиво във мен

нещо равно и гладко, досущ като темето.

 

Но аз смуча от сокът на времето често,

без празници и без делници,

като опиум грабва ме яростно,

но ме среща не с Дулсинеи и вятърни мелници,

а ме сватосва с гротески безславно.

 

Календарът ме скуби ден подир ден,

малко детска коса ми остана.

Ако заспя ще се събудя с устни отново

на врата на времето в старата рана. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...