Календарът ме скуби ден подир ден,
че с млечните зъби захапал съм времето
и тъй остава плешиво във мен
нещо равно и гладко, досущ като темето.
Но аз смуча от сокът на времето често,
без празници и без делници,
като опиум грабва ме яростно,
но ме среща не с Дулсинеи и вятърни мелници,
а ме сватосва с гротески безславно.
Календарът ме скуби ден подир ден,
малко детска коса ми остана.
Ако заспя ще се събудя с устни отново ...