18 янв. 2009 г., 09:25

Календарът

544 0 2
 

Календарът ме скуби ден подир ден,

че с млечните зъби захапал съм времето

и тъй остава плешиво във мен

нещо равно и гладко, досущ като темето.

 

Но аз смуча от сокът на времето често,

без празници и без делници,

като опиум грабва ме яростно,

но ме среща не с Дулсинеи и вятърни мелници,

а ме сватосва с гротески безславно.

 

Календарът ме скуби ден подир ден,

малко детска коса ми остана.

Ако заспя ще се събудя с устни отново

на врата на времето в старата рана. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росен Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...