18.01.2009 г., 9:25 ч.

Календарът 

  Поезия » Философска
405 0 2
 

Календарът ме скуби ден подир ден,

че с млечните зъби захапал съм времето

и тъй остава плешиво във мен

нещо равно и гладко, досущ като темето.

 

Но аз смуча от сокът на времето често,

без празници и без делници,

като опиум грабва ме яростно,

но ме среща не с Дулсинеи и вятърни мелници,

а ме сватосва с гротески безславно.

 

Календарът ме скуби ден подир ден,

малко детска коса ми остана.

Ако заспя ще се събудя с устни отново

на врата на времето в старата рана. 

© Росен Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??