Календарът ме скуби ден подир ден,
че с млечните зъби захапал съм времето
и тъй остава плешиво във мен
нещо равно и гладко, досущ като темето.
Но аз смуча от сокът на времето често,
без празници и без делници,
като опиум грабва ме яростно,
но ме среща не с Дулсинеи и вятърни мелници,
а ме сватосва с гротески безславно.
Календарът ме скуби ден подир ден,
малко детска коса ми остана.
Ако заспя ще се събудя с устни отново
на врата на времето в старата рана.
© Росен All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
