31 may 2019, 7:27  

Калинката ли?... Хапе, хапе!...

  Poesía
721 4 8

Разсмивам се за някого щом кажат:
”Като калинка е - смирен и  тих!..."

Обратното готов съм да докажа

и чуйте истината в тоя стих.

Калинката, повярвайте ми, хапе,
и кожата ми знае  го добре!...
Макар и дребна живинка, юнак е,
опасност щом за себе си съзре!...

                             

Та  и със хората  така е също.
Наглед  уж кротък, но внимавай ти -
в безстрашен воин бързо се превръща,
щом нещо някога го застраши!...

 

Тъй, както го познаваш - безобиден

и тихичък в живота да върви,

то за секунди друг човек  ще  видиш

и огън  в погледа му  да  гори!...

 

Готов е той на подвизи тогава

и в битката ще влезе като  лъв,

и  себе си докрай ще защитава,

дори до сетната си капка кръв!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, че се отби и тук, Албена!...
  • Шеговито , но е истина...
  • Пепи, Лиа, Веси, благодаря!...
    Радвам се, че сте тук!...
  • Много точно. Дано по-рядко се налага да кръстосваме поглед с някой застрашен.... Поздрави!
  • Имам си и аз един "калинчо" Кротичък на вид, ала да не го настъпиш, че като разпери крилца и ветровете се разбягват. Винаги е удоволствие да те чета, Роби! Покрай усмивките, с които ни даряваш има много истини над които да се замислим. А усмивките от редовете ти са винаги различни, понякога леко тъжни, понякога щастливи, влюбени или закачливи, но винаги си струва да ги получим. Благодаря!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...