31 мая 2019 г., 07:27  

Калинката ли?... Хапе, хапе!...

725 4 8

Разсмивам се за някого щом кажат:
”Като калинка е - смирен и  тих!..."

Обратното готов съм да докажа

и чуйте истината в тоя стих.

Калинката, повярвайте ми, хапе,
и кожата ми знае  го добре!...
Макар и дребна живинка, юнак е,
опасност щом за себе си съзре!...

                             

Та  и със хората  така е също.
Наглед  уж кротък, но внимавай ти -
в безстрашен воин бързо се превръща,
щом нещо някога го застраши!...

 

Тъй, както го познаваш - безобиден

и тихичък в живота да върви,

то за секунди друг човек  ще  видиш

и огън  в погледа му  да  гори!...

 

Готов е той на подвизи тогава

и в битката ще влезе като  лъв,

и  себе си докрай ще защитава,

дори до сетната си капка кръв!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роберт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, че се отби и тук, Албена!...
  • Шеговито , но е истина...
  • Пепи, Лиа, Веси, благодаря!...
    Радвам се, че сте тук!...
  • Много точно. Дано по-рядко се налага да кръстосваме поглед с някой застрашен.... Поздрави!
  • Имам си и аз един "калинчо" Кротичък на вид, ала да не го настъпиш, че като разпери крилца и ветровете се разбягват. Винаги е удоволствие да те чета, Роби! Покрай усмивките, с които ни даряваш има много истини над които да се замислим. А усмивките от редовете ти са винаги различни, понякога леко тъжни, понякога щастливи, влюбени или закачливи, но винаги си струва да ги получим. Благодаря!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...