31.05.2019 г., 7:27  

Калинката ли?... Хапе, хапе!...

717 4 8

Разсмивам се за някого щом кажат:
”Като калинка е - смирен и  тих!..."

Обратното готов съм да докажа

и чуйте истината в тоя стих.

Калинката, повярвайте ми, хапе,
и кожата ми знае  го добре!...
Макар и дребна живинка, юнак е,
опасност щом за себе си съзре!...

                             

Та  и със хората  така е също.
Наглед  уж кротък, но внимавай ти -
в безстрашен воин бързо се превръща,
щом нещо някога го застраши!...

 

Тъй, както го познаваш - безобиден

и тихичък в живота да върви,

то за секунди друг човек  ще  видиш

и огън  в погледа му  да  гори!...

 

Готов е той на подвизи тогава

и в битката ще влезе като  лъв,

и  себе си докрай ще защитава,

дори до сетната си капка кръв!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, че се отби и тук, Албена!...
  • Шеговито , но е истина...
  • Пепи, Лиа, Веси, благодаря!...
    Радвам се, че сте тук!...
  • Много точно. Дано по-рядко се налага да кръстосваме поглед с някой застрашен.... Поздрави!
  • Имам си и аз един "калинчо" Кротичък на вид, ала да не го настъпиш, че като разпери крилца и ветровете се разбягват. Винаги е удоволствие да те чета, Роби! Покрай усмивките, с които ни даряваш има много истини над които да се замислим. А усмивките от редовете ти са винаги различни, понякога леко тъжни, понякога щастливи, влюбени или закачливи, но винаги си струва да ги получим. Благодаря!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...