Калинката ли?... Хапе, хапе!...
Разсмивам се за някого щом кажат:
”Като калинка е - смирен и тих!..."
Обратното готов съм да докажа
и чуйте истината в тоя стих.
Калинката, повярвайте ми, хапе,
и кожата ми знае го добре!...
Макар и дребна живинка, юнак е,
опасност щом за себе си съзре!...
Та и със хората така е също.
Наглед уж кротък, но внимавай ти -
в безстрашен воин бързо се превръща,
щом нещо някога го застраши!...
Тъй, както го познаваш - безобиден
и тихичък в живота да върви,
то за секунди друг човек ще видиш
и огън в погледа му да гори!...
Готов е той на подвизи тогава
и в битката ще влезе като лъв,
и себе си докрай ще защитава,
дори до сетната си капка кръв!...
© Роберт All rights reserved.
Поздрави!