Калинке-малинке
Синигерът запя в гората,
калинка мрака попиля –
да ми покаже небесата –
червена, ситна, но с крила.
Не бе калинка – слънце ранно
и румено като божур.
Запя светът с възторг: „Осанна!“,
огрян от утринен лазур.
Ще взема дързост от гората –
как се разлиства пак след студ
и вяра в Бог от синевата,
а от калинката – път в труд.
Къде ме води тя, не зная,
знам само – залудо не стой,
ще му намериш все колая
по пътя, който е и твой!
Второто стихотворение, което участва в конкурса „Николай Лилиев“ 2025 – Стара Загора, и не получи награда.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Димитрова Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA