3 oct 2025, 6:57

Калинке-малинке

  Poesía » Otra
180 0 0

Синигерът запя в гората,

калинка мрака попиля –

да ми покаже небесата –

червена, ситна, но с крила.

 

Не бе калинка – слънце ранно

и румено като божур.

Запя светът с възторг: „Осанна!“,

огрян от утринен лазур.

 

Ще взема дързост от гората –

как се разлиства пак след студ

и вяра в Бог от синевата,

а от калинката – път в труд.

 

Къде ме води тя, не зная,

знам само – залудо не стой,

ще му намериш все колая

по пътя, който е и твой!

 


  Второто стихотворение, което участва в конкурса „Николай Лилиев“ 2025 – Стара Загора, и не получи награда.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...