Oct 3, 2025, 6:57 AM

Калинке-малинке

  Poetry » Other
181 0 0

Синигерът запя в гората,

калинка мрака попиля –

да ми покаже небесата –

червена, ситна, но с крила.

 

Не бе калинка – слънце ранно

и румено като божур.

Запя светът с възторг: „Осанна!“,

огрян от утринен лазур.

 

Ще взема дързост от гората –

как се разлиства пак след студ

и вяра в Бог от синевата,

а от калинката – път в труд.

 

Къде ме води тя, не зная,

знам само – залудо не стой,

ще му намериш все колая

по пътя, който е и твой!

 


  Второто стихотворение, което участва в конкурса „Николай Лилиев“ 2025 – Стара Загора, и не получи награда.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...