3 окт. 2025 г., 06:57

Калинке-малинке

179 0 0

Синигерът запя в гората,

калинка мрака попиля –

да ми покаже небесата –

червена, ситна, но с крила.

 

Не бе калинка – слънце ранно

и румено като божур.

Запя светът с възторг: „Осанна!“,

огрян от утринен лазур.

 

Ще взема дързост от гората –

как се разлиства пак след студ

и вяра в Бог от синевата,

а от калинката – път в труд.

 

Къде ме води тя, не зная,

знам само – залудо не стой,

ще му намериш все колая

по пътя, който е и твой!

 


  Второто стихотворение, което участва в конкурса „Николай Лилиев“ 2025 – Стара Загора, и не получи награда.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...