Калинке-малинке

Синигерът запя в гората,

калинка мрака попиля –

да ми покаже небесата –

червена, ситна, но с крила.

Не бе калинка – слънце ранно

и румено като божур.

Запя светът с възторг: „Осанна!“,

огрян от утринен лазур.

Ще взема дързост от гората –

как се разлиства пак след студ

и вяра в Бог от синевата,

а от калинката – път в труд.

Къде ме води тя, не зная,

знам само – залудо не стой,

ще му намериш все колая

по пътя, който е и твой!

  Второто стихотворение, което участва в конкурса „Николай Лилиев“ 2025 – Стара Загора, и не получи награда.