9 may 2019, 23:37

Камбана

699 14 25

 

     Love Of My Life...

           Queen

 

Сърцето ми е топла камбана, 

която рони стон след стон...

Ти помниш ли, пролетната поляна

на която писахме любовния закон?

И всяка прегръдка скрепена с целувка

разкриваше пред теб и мен

мечтите да извървим пътеката

огряна от залеза до новия ден?

Но ти замина нейде надалече...

Стопи се в залезния хоризонт!

Сега разбирам, че съм обречен:

самотен свидетел на недописан закон.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за коментара,Хари!
    Да, любовта е скитница!
  • Силно , докосващо произведение! Моите поздравления, Стойчо! Законът на несподелената любов винаги остава недописан! А има ли закони, правила в любовта!? Тя, любовта е една чернобóрсаджиика, нелегална емигрантка...
    Прелетна птица... Чувам камбанния звън... Виждам залеза... Много красиво! Много!!!
  • Благодаря за вниманието и съпричастността, Гавраил!
  • Недописания закон,който го няма на яве но в спомените той ни води на пролетната поляна и ни прегръща и целува с незавършената любов!Камбаната продължава да бие,Приятелю!
  • Благодаря, Ангелче 13!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...