9.05.2019 г., 23:37

Камбана

696 14 25

 

     Love Of My Life...

           Queen

 

Сърцето ми е топла камбана, 

която рони стон след стон...

Ти помниш ли, пролетната поляна

на която писахме любовния закон?

И всяка прегръдка скрепена с целувка

разкриваше пред теб и мен

мечтите да извървим пътеката

огряна от залеза до новия ден?

Но ти замина нейде надалече...

Стопи се в залезния хоризонт!

Сега разбирам, че съм обречен:

самотен свидетел на недописан закон.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за коментара,Хари!
    Да, любовта е скитница!
  • Силно , докосващо произведение! Моите поздравления, Стойчо! Законът на несподелената любов винаги остава недописан! А има ли закони, правила в любовта!? Тя, любовта е една чернобóрсаджиика, нелегална емигрантка...
    Прелетна птица... Чувам камбанния звън... Виждам залеза... Много красиво! Много!!!
  • Благодаря за вниманието и съпричастността, Гавраил!
  • Недописания закон,който го няма на яве но в спомените той ни води на пролетната поляна и ни прегръща и целува с незавършената любов!Камбаната продължава да бие,Приятелю!
  • Благодаря, Ангелче 13!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...