Висока мъгла
изтрива светлината,
а в сърцето -
останало кътче
за теб -
вечер.
камертон отзвънва,
настройва ме,
начупват сълзите ми
странни призми -
вечерно трепти и стене
камертонът...
Обичам вечерите,
усещам мириса
на тишината и
самотно мъдрея, а после -
излива се утрото,
разплисква този
все еднакъв тон
със стихията
на болезнена радост -
има ме,
тук съм...
камертон...
© Дима Todos los derechos reservados