3.07.2009 г., 19:49

Камертон

769 0 6

Висока мъгла

изтрива светлината,

а в сърцето -

останало кътче

за теб -

вечер.

камертон отзвънва,

настройва ме,

начупват сълзите ми

странни призми  -

вечерно трепти и стене

камертонът...

 

 

Обичам вечерите,

усещам мириса

на тишината и 

самотно мъдрея, а после -

излива се утрото,

разплисква този

все еднакъв тон

със стихията

на болезнена радост -

има ме,

тук съм...

камертон...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дима Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....