3.07.2009 г., 19:49

Камертон

774 0 6

Висока мъгла

изтрива светлината,

а в сърцето -

останало кътче

за теб -

вечер.

камертон отзвънва,

настройва ме,

начупват сълзите ми

странни призми  -

вечерно трепти и стене

камертонът...

 

 

Обичам вечерите,

усещам мириса

на тишината и 

самотно мъдрея, а после -

излива се утрото,

разплисква този

все еднакъв тон

със стихията

на болезнена радост -

има ме,

тук съм...

камертон...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дима Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...