26 mar 2007, 10:29

камък 

  Poesía
629 0 8
телефонът ти е камък
мълчиш недоверчиво
а даже и не пишеш
ако съм до теб
ще съм такъв бърборко
но само
докато ми се усмихнеш
защото устните ми после
ще са заети с твоите
а те пеят мелодия
на ромонещ водопад
очите ти говорят ласки
а сърцето отброява ритъма
на микросекундите
които делят ръцете ми
от твоите рози

© Чавдар Кунчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • телефонът е камък
    преди
    сега скайпът е глетчер
    безумен

    но пак телефонен
    звъни
    за някого
    някога
    в спомен...
  • Добра образност! Хареса ми!
  • Нежно, много хубаво!
    Браво!!!
  • Много ми хареса стиха ти, Чар!!! Поздрави!!!
  • При такъв нежен ромон на водопад и ласки в очите за какво ти е телефон?
    Чудесно е!

  • И ще се затопли от твойте устни камъка
    така жадувал нейните уста,
    ще разцъфти отново цветето,
    когато ще сте двама в нощта...

    Поздрави за чудесния стих, Чар!
  • Прекрасен стих, докосна ме ...
    Извинете ме ти и лирическата,
    но стиха ме вдъхнови ...


    Защо очакваш моите писма,
    а и защо мълчиш, продумай?
    Ще позвъниш ли пак у дома
    отдавна чакам те, издумай?
    Тъгувам, по теб сълзят очите
    ако ме искаш на портата застани,
    когато дойдеш, изтрий сълзите
    ала побързай,при мен веч остани.
    Ръцете твои розите ми да докоснат
    един до друг да сме във нощта
    шумът от ляво сетивата ни да сещат
    и незагасваща в нас да е свещта.

    Поздрав и усмивка.
  • Браво!
Propuestas
: ??:??