4 abr 2008, 19:47

Камъни и рози

  Poesía » Civil
2.2K 1 47

С камъните злобни на омразата,

която е на вас така присъща,

не изхвърляйте по мен заразата!

Защото Бог във рози я превръща...

 

А градината претъпкана е вече,

ухание отвсякъде се носи...

Ще взема да ги пращам надалече,

на всеки странник, който си изпроси...

 

От тез, които все ще ми останат,

дано успея разсад да получа...

Грижлив ще бъда... И като прихванат,

на духовния ви гроб ще ги забуча!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравче закъсняло. И за двата вълка!

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=174755
  • ... и в омразата си те хвърляха камъните си по него, замярвайки себе си, а той взе, че построи с тези камъни мост над бездната...
  • ..всеки има път към своята Голгота!! Камъните на човешкото падение, камъните на злобата , завистта и омразата..нараняват повече духовно, отколкото физически...Добре е, че ухае на рози..., макар че за мен розата има съвсем друго значение..В крайна сметка ,обаче един вълк не може да не отвърне на удара..., а твоят ответен удар е ..почти като шах с пешката ..
    От тез, които все ще ми останат,

    дано успея разсад да получа...

    Грижлив ще бъда... И като прихванат,

    на духовния ви гроб ще ги забуча!...
  • Целта е постигната - заговорихме за магьосника и забравихме за магията! Умно! Ами наздраве!
  • Усетих уханието! Знаеш колко харесвам поезията ти!!!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...