4 abr 2008, 19:47

Камъни и рози

  Poesía » Civil
2.2K 1 47

С камъните злобни на омразата,

която е на вас така присъща,

не изхвърляйте по мен заразата!

Защото Бог във рози я превръща...

 

А градината претъпкана е вече,

ухание отвсякъде се носи...

Ще взема да ги пращам надалече,

на всеки странник, който си изпроси...

 

От тез, които все ще ми останат,

дано успея разсад да получа...

Грижлив ще бъда... И като прихванат,

на духовния ви гроб ще ги забуча!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравче закъсняло. И за двата вълка!

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=174755
  • ... и в омразата си те хвърляха камъните си по него, замярвайки себе си, а той взе, че построи с тези камъни мост над бездната...
  • ..всеки има път към своята Голгота!! Камъните на човешкото падение, камъните на злобата , завистта и омразата..нараняват повече духовно, отколкото физически...Добре е, че ухае на рози..., макар че за мен розата има съвсем друго значение..В крайна сметка ,обаче един вълк не може да не отвърне на удара..., а твоят ответен удар е ..почти като шах с пешката ..
    От тез, които все ще ми останат,

    дано успея разсад да получа...

    Грижлив ще бъда... И като прихванат,

    на духовния ви гроб ще ги забуча!...
  • Целта е постигната - заговорихме за магьосника и забравихме за магията! Умно! Ами наздраве!
  • Усетих уханието! Знаеш колко харесвам поезията ти!!!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...