С камъните злобни на омразата,
която е на вас така присъща,
не изхвърляйте по мен заразата!
Защото Бог във рози я превръща...
А градината претъпкана е вече,
ухание отвсякъде се носи...
Ще взема да ги пращам надалече,
на всеки странник, който си изпроси...
От тез, които все ще ми останат,
дано успея разсад да получа...
Грижлив ще бъда... И като прихванат,
на духовния ви гроб ще ги забуча!...