4.04.2008 г., 19:47

Камъни и рози

2.2K 1 47

С камъните злобни на омразата,

която е на вас така присъща,

не изхвърляйте по мен заразата!

Защото Бог във рози я превръща...

 

А градината претъпкана е вече,

ухание отвсякъде се носи...

Ще взема да ги пращам надалече,

на всеки странник, който си изпроси...

 

От тез, които все ще ми останат,

дано успея разсад да получа...

Грижлив ще бъда... И като прихванат,

на духовния ви гроб ще ги забуча!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравче закъсняло. И за двата вълка!

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=174755
  • ... и в омразата си те хвърляха камъните си по него, замярвайки себе си, а той взе, че построи с тези камъни мост над бездната...
  • ..всеки има път към своята Голгота!! Камъните на човешкото падение, камъните на злобата , завистта и омразата..нараняват повече духовно, отколкото физически...Добре е, че ухае на рози..., макар че за мен розата има съвсем друго значение..В крайна сметка ,обаче един вълк не може да не отвърне на удара..., а твоят ответен удар е ..почти като шах с пешката ..
    От тез, които все ще ми останат,

    дано успея разсад да получа...

    Грижлив ще бъда... И като прихванат,

    на духовния ви гроб ще ги забуча!...
  • Целта е постигната - заговорихме за магьосника и забравихме за магията! Умно! Ами наздраве!
  • Усетих уханието! Знаеш колко харесвам поезията ти!!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...