Майчо льо, стара майчинко,
кандисах, майчо, сандисах
хубави моми да любя...
Вчера си пойдох с кончено,
кончено - шарколията,
на бистра Чая да ида,
кончено да си напоя...
А га си ряка стигнафме,
Бачковско бяло момиче
бяла си риза переше,
бяло си лице миеше...
Конче си сопря ногине,
не щя водица да пие,
саде с опашка играе
и пойде назад да иде...
А га си впряфме очите
в нейни очинки росица,
Божия бистра сълзица...
Нещо ми сбоде сърцену...
Отдолу зачуф тъпане,
тъпане, още краллета,
тьонка е гайда писнала,
тежка е сватба тръгнала
мойна да исшат дощеря...
Кандисах, майчо, сандисах
хубави моми да любя...
© Красимир Дяков Todos los derechos reservados