13 nov 2006, 19:10

Капчици дъждовни, ще ти шепнат

  Poesía
2K 0 11
Капчици дъждовни,  нашепват тихо, 
нещо свято...за топлина, и за живот.
И колко е прекрасно, и красиво,
да носиш в себе си любов.
Да я дадеш, на птиците, отлитнали
със синьото небе, на лятото с лъчите.
Да стоплиш  есенните залези в мъгли, 
със длани, натежали от надеждите.
Със обич в  две  очи, да грейнеш, 
и да  прошепнеш всичките си тайни,
и слънцето да се усмихне...
да те дари с лъчите си омайни.
Дори и цял докрай да раздадеш
сам себе си, а даже и мечтите,
пак в теб ще блика светлина,
и топлина, и обич, и надежда...
И есенният дъжд, ще бъде ромон
на пролетните ручеи в душата.
Капчици дъждовни, ще ти шепнат
стих...за любов, за красотата.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...