13 nov 2006, 19:10

Капчици дъждовни, ще ти шепнат

  Poesía
2K 0 11
Капчици дъждовни,  нашепват тихо, 
нещо свято...за топлина, и за живот.
И колко е прекрасно, и красиво,
да носиш в себе си любов.
Да я дадеш, на птиците, отлитнали
със синьото небе, на лятото с лъчите.
Да стоплиш  есенните залези в мъгли, 
със длани, натежали от надеждите.
Със обич в  две  очи, да грейнеш, 
и да  прошепнеш всичките си тайни,
и слънцето да се усмихне...
да те дари с лъчите си омайни.
Дори и цял докрай да раздадеш
сам себе си, а даже и мечтите,
пак в теб ще блика светлина,
и топлина, и обич, и надежда...
И есенният дъжд, ще бъде ромон
на пролетните ручеи в душата.
Капчици дъждовни, ще ти шепнат
стих...за любов, за красотата.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...