Капчици дъждовни, ще ти шепнат
Капчици дъждовни, нашепват тихо,
нещо свято...за топлина, и за живот.
И колко е прекрасно, и красиво,
да носиш в себе си любов.
Да я дадеш, на птиците, отлитнали
със синьото небе, на лятото с лъчите.
Да стоплиш есенните залези в мъгли,
със длани, натежали от надеждите.
Със обич в две очи, да грейнеш,
и да прошепнеш всичките си тайни,
и слънцето да се усмихне...
да те дари с лъчите си омайни.
Дори и цял докрай да раздадеш
сам себе си, а даже и мечтите,
пак в теб ще блика светлина,
и топлина, и обич, и надежда...
И есенният дъжд, ще бъде ромон
на пролетните ручеи в душата.
Капчици дъждовни, ще ти шепнат
стих...за любов, за красотата.
нещо свято...за топлина, и за живот.
И колко е прекрасно, и красиво,
да носиш в себе си любов.
Да я дадеш, на птиците, отлитнали
със синьото небе, на лятото с лъчите.
Да стоплиш есенните залези в мъгли,
със длани, натежали от надеждите.
Със обич в две очи, да грейнеш,
и да прошепнеш всичките си тайни,
и слънцето да се усмихне...
да те дари с лъчите си омайни.
Дори и цял докрай да раздадеш
сам себе си, а даже и мечтите,
пак в теб ще блика светлина,
и топлина, и обич, и надежда...
И есенният дъжд, ще бъде ромон
на пролетните ручеи в душата.
Капчици дъждовни, ще ти шепнат
стих...за любов, за красотата.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Браво,Джейни ! Красота 
