Капчици дъждовни, нашепват тихо,
нещо свято...за топлина, и за живот.
И колко е прекрасно, и красиво,
да носиш в себе си любов.
Да я дадеш, на птиците, отлитнали
със синьото небе, на лятото с лъчите.
Да стоплиш есенните залези в мъгли,
със длани, натежали от надеждите.
Със обич в две очи, да грейнеш,
и да прошепнеш всичките си тайни,
и слънцето да се усмихне...
да те дари с лъчите си омайни. ...