17 jul 2019, 15:11

Капчици на облак

  Poesía
1.2K 5 3

 

Капчици на облак

 

Мечтая за уют и малко топлина. 
Дъхът да не ранява с шепнеща вина. 
Спокойствие и смях, и сълзи като дъжд 
и спомен за очи на тъжен, нежен мъж. 

 

Обичам сутринта и веселите птици, 
прекрасния им ритъм хладен и горчив. 
Далеч при тях си ти и носите надежда 
през мрежи и стъкло любов да ми дадеш. 

 

Последвалият ден е капка на небе, 
частичката на облак, глас на врана бедна. 
Дошъл си пак и ти, започваш да ръмиш, 
а синият ни вятър стихва в течна мисъл. 

 

Мечтаеш за уют и малко топлина 
и няма да ранявам с шепот на вина. 
Целувката е дом за всичкото едно, 

което ние можем с погледа си нов. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наред с вече казаното:срещнах и дискретни рими, които са в унисон с минорния тон на стихотворението!
    Поздравления, Йоана!
  • Харесах много!
    Браво Йоана!
  • Толкова е хубаво, Йоана! Без милиграм вычурност, която се натрапва напоследък в работите на някои автори с високи претенции за оригиналност, но уви, със самоцелни и логически несвързани образи.
    Умело подбрано заглавие и много нежно встъпление, от което лъха топлота и поезия, характерни за неподражаемия ти творчески почерк:

    "Мечтая за уют и малко топлина.
    Дъхът да не ранява с шепнеща вина.
    Спокойствие и смях, и сълзи като дъжд
    и спомен за очи на тъжен, нежен мъж."

    След прочита останах трайно опиянен от тези въздействащи стихове, като усмивката на младенец!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...