17.07.2019 г., 15:11

Капчици на облак

1.2K 5 3

 

Капчици на облак

 

Мечтая за уют и малко топлина. 
Дъхът да не ранява с шепнеща вина. 
Спокойствие и смях, и сълзи като дъжд 
и спомен за очи на тъжен, нежен мъж. 

 

Обичам сутринта и веселите птици, 
прекрасния им ритъм хладен и горчив. 
Далеч при тях си ти и носите надежда 
през мрежи и стъкло любов да ми дадеш. 

 

Последвалият ден е капка на небе, 
частичката на облак, глас на врана бедна. 
Дошъл си пак и ти, започваш да ръмиш, 
а синият ни вятър стихва в течна мисъл. 

 

Мечтаеш за уют и малко топлина 
и няма да ранявам с шепот на вина. 
Целувката е дом за всичкото едно, 

което ние можем с погледа си нов. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наред с вече казаното:срещнах и дискретни рими, които са в унисон с минорния тон на стихотворението!
    Поздравления, Йоана!
  • Харесах много!
    Браво Йоана!
  • Толкова е хубаво, Йоана! Без милиграм вычурност, която се натрапва напоследък в работите на някои автори с високи претенции за оригиналност, но уви, със самоцелни и логически несвързани образи.
    Умело подбрано заглавие и много нежно встъпление, от което лъха топлота и поезия, характерни за неподражаемия ти творчески почерк:

    "Мечтая за уют и малко топлина.
    Дъхът да не ранява с шепнеща вина.
    Спокойствие и смях, и сълзи като дъжд
    и спомен за очи на тъжен, нежен мъж."

    След прочита останах трайно опиянен от тези въздействащи стихове, като усмивката на младенец!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...