Jul 17, 2019, 3:11 PM

Капчици на облак

  Poetry
1.2K 5 3

 

Капчици на облак

 

Мечтая за уют и малко топлина. 
Дъхът да не ранява с шепнеща вина. 
Спокойствие и смях, и сълзи като дъжд 
и спомен за очи на тъжен, нежен мъж. 

 

Обичам сутринта и веселите птици, 
прекрасния им ритъм хладен и горчив. 
Далеч при тях си ти и носите надежда 
през мрежи и стъкло любов да ми дадеш. 

 

Последвалият ден е капка на небе, 
частичката на облак, глас на врана бедна. 
Дошъл си пак и ти, започваш да ръмиш, 
а синият ни вятър стихва в течна мисъл. 

 

Мечтаеш за уют и малко топлина 
и няма да ранявам с шепот на вина. 
Целувката е дом за всичкото едно, 

което ние можем с погледа си нов. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Наред с вече казаното:срещнах и дискретни рими, които са в унисон с минорния тон на стихотворението!
    Поздравления, Йоана!
  • Харесах много!
    Браво Йоана!
  • Толкова е хубаво, Йоана! Без милиграм вычурност, която се натрапва напоследък в работите на някои автори с високи претенции за оригиналност, но уви, със самоцелни и логически несвързани образи.
    Умело подбрано заглавие и много нежно встъпление, от което лъха топлота и поезия, характерни за неподражаемия ти творчески почерк:

    "Мечтая за уют и малко топлина.
    Дъхът да не ранява с шепнеща вина.
    Спокойствие и смях, и сълзи като дъжд
    и спомен за очи на тъжен, нежен мъж."

    След прочита останах трайно опиянен от тези въздействащи стихове, като усмивката на младенец!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...