Мечтая за уют и малко топлина.
Дъхът да не ранява с шепнеща вина.
Спокойствие и смях, и сълзи като дъжд
и спомен за очи на тъжен, нежен мъж.
Обичам сутринта и веселите птици,
прекрасния им ритъм хладен и горчив.
Далеч при тях си ти и носите надежда
през мрежи и стъкло любов да ми дадеш.
Последвалият ден е капка на небе,
частичката на облак, глас на врана бедна.
Дошъл си пак и ти, започваш да ръмиш,
а синият ни вятър стихва в течна мисъл. ...