16 feb 2012, 15:42

Капитан Петко войвода

  Poesía
3.4K 0 0

С ръст висок, с много сили,

но кротък, мек и разсъдлив.

С нрав весел, с очи мили,

с мустаци буйни, в лице – красив.

 

Настане вечер и чува се песен

там долу нейде в горите.

Туй пееше Петко с глас чудесен,

там млъкваха даже щурците.

 

Живееше в село - спокойно и бавно.

Представа си нямаше даже,

че чака го бъдеще трудно, но славно,

че агите той ще премаже.

 

Но дойде ден страшен, фатален!

Брат му съсякоха турци.

И той от мъка и ярост запален,

стисна свойте юмруци.

 

В сърцето му – огън, в очите му –  плам.

Той беше жаден за мъст.

И за последно отиде в Божия храм,

целуна Христовия кръст.

 

Стисна си пушката, сложи калпака

едвам седемнайсетгодишен.

И тръгна нанякъде нейде в мрака,

в шубрака потулен и скришен.

 

С малка дружина, но смела и вярна,

раздаваше правда и съд.

Душманин наблизо се вече не мярна -

нямаше толкова луд.

 

Превърна се той в легенда, в мит

таме под небосвода.

За някои – меч, за други пък щит -

капитан Петко войвода!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богдан Вълков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...