Падат дните, с лекота посечени
на времето от жестоката ръка,
падат сякаш класове обречени.
Капки мечта по мечта и така
повяхват венци от цветни пъпки,
още не пили от аромата млад.
И стават пепел изгорели тръпки,
покрити със сълзи росен хлад.
Ала някъде кълват златни зърна
и плодна бразда за утре нареждат,
ала някъде лъч - нов искряща зора
към нови светове ме отвежда... ...