27 jun 2012, 10:33

Капки на тъгата 

  Poesía » De amor
909 0 3

Капки падат по царската бегония,
а аз сълзи по тебе роня.
Защо така остави ме внезапно,
защо така - искам те обратно.

Ти за мене беше лъч светлина
в сляпа тъмнина,
ти беше радост - любовта
и щастливата сълза.

Ти беше ангел мой
на моето небе.
Стопанка на моя дом,
на моето сърце.

Но сега си само спомен
в моята глава,
сега си само неясен образ,
оставен ми от любовта.

Какво ще правя сега
без тебе, аз не зная,
сред тази мъка и тъга
може би аз неспирно ще ридая.

Сълзите си ще проронвам
като облак тъмен,
докато те няма,
аз ще бъда неспирно тъжен.

© Георги Сарафов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??