27 июн. 2012 г., 10:33

Капки на тъгата 

  Поэзия » Любовная
5.0 / 2
921 0 3

Капки падат по царската бегония,
а аз сълзи по тебе роня.
Защо така остави ме внезапно,
защо така - искам те обратно.

Ти за мене беше лъч светлина
в сляпа тъмнина,
ти беше радост - любовта
и щастливата сълза.

Ти беше ангел мой
на моето небе.
Стопанка на моя дом,
на моето сърце.

Но сега си само спомен
в моята глава,
сега си само неясен образ,
оставен ми от любовта.

Какво ще правя сега
без тебе, аз не зная,
сред тази мъка и тъга
може би аз неспирно ще ридая.

Сълзите си ще проронвам
като облак тъмен,
докато те няма,
аз ще бъда неспирно тъжен.

© Георги Сарафов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
  • Эта Победа могла стать последней в последней войне, Мира оплотом, который войне не осилить, А стала ...
  • Капли падали, падали, падали, будто небо осени грустно плакало, будто жизнь умерла, как солдаты на п...
  • Всегда я думал про жизнь в России И как по-русски нужно жить Когда юношей еще услышал Что русские во...

Ещё произведения »