Капки на тъгата
Капки падат по царската бегония,
а аз сълзи по тебе роня.
Защо така остави ме внезапно,
защо така - искам те обратно.
Ти за мене беше лъч светлина
в сляпа тъмнина,
ти беше радост - любовта
и щастливата сълза.
Ти беше ангел мой
на моето небе.
Стопанка на моя дом,
на моето сърце.
Но сега си само спомен
в моята глава,
сега си само неясен образ,
оставен ми от любовта.
Какво ще правя сега
без тебе, аз не зная,
сред тази мъка и тъга
може би аз неспирно ще ридая.
Сълзите си ще проронвам
като облак тъмен,
докато те няма,
аз ще бъда неспирно тъжен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Сарафов Всички права запазени
