Капки на тъгата
Капки падат по царската бегония,
а аз сълзи по тебе роня.
Защо така остави ме внезапно,
защо така - искам те обратно.
Ти за мене беше лъч светлина
в сляпа тъмнина,
ти беше радост - любовта
и щастливата сълза.
Ти беше ангел мой
на моето небе.
Стопанка на моя дом,
на моето сърце.
Но сега си само спомен
в моята глава,
сега си само неясен образ,
оставен ми от любовта.
Какво ще правя сега
без тебе, аз не зная,
сред тази мъка и тъга
може би аз неспирно ще ридая.
Сълзите си ще проронвам
като облак тъмен,
докато те няма,
аз ще бъда неспирно тъжен.
© Георги Сарафов All rights reserved.
